Не съм бременна

Видове изследвания при проблеми със забременяването

Видове изследвания при проблеми със забременяването

Много двойки в днешно време се сблъскват със затруднения при опити да имат бебе. Когато няма резултат от редовни опити за забременяване в рамките на 1 година при жени под 35 годишна възраст и в рамките на 6 месеца при жени над 35г., се препоръчва двойката да се обърне към специалист. Стерилитетът не е проблем само при жените. Причините трябва да се търсят и при двамата партньори. Важи правилото 30/30/30 – при 30% проблемът е при жените, при 30% е при мъжете и при 30% има проблем и при двамата партньори. 10% от двойките остават с неизяснен стерилитет. В тази статия ще обсъдим основните изследвания и процедури при проблеми със забременяването.

 

Предоставяме Ви кратко упътване на стъпките, които трябва да предприемете при неуспешни пити за бременност, с последващо по-подробно описание:

Към кого да се обърнем?

Ако нямате резултат от редовни опити за забременяване в рамките на 1 година при жени под 35 годишна възраст и в рамките на 6 месеца при жени над 35г., се препоръчва с Вашия партньор да се обърне към следните специалисти:

  • Гинеколог
  • Ендокринолог
  • Андролог
  • Уролог
  • Имунолог

При жената трябва да се направят:

  • Гинекологичен преглед и ехография
  • Хормонални изследвания (естрогени, прогестерон, ЛХ, ФСХ, пролактин и др.) + яйчников резерв (Антимюлеров хормон)
  • Микробиологична посявка и ДНК изследване на влагалищен или цервикален секрет + кръвни изследвания за хламидия
  • Изследвания на антиовариални и антиспермални антитела. 
  • Цветна снимка

При мъжа трябва да се направят:

  • Спермограма
  • Микробиологична посявка на еякулат и кръвен тест за хламидия 
  • ДНК фрагментация на сперматозоидите
  • Хормонални изследвания
  • Консултация с уролог

 

Ето и повече информация за изброените изследвания и пояснение за следващите стъпки:

Основни изследвания при жената

  1. Гинекологичен преглед и ехография – рутинни и безопасни изследвания, които оценяват състоянието на женската полова система. Могат да се открият редица болестни и предболестни състояния.
  2. Хормонални изследвания – изследването на женските полови хормони (естрогени, прогестерон, ЛХ, ФСХ, пролактин и др.) има определящо значение за предприемането на следващите стъпки. Изследва се и яйчниковият резерв, който е показателен за броя и качеството на яйцеклетките. За оценка на яйчниковия резерв основно се изследва Антимюлеровият хормон. Ниските му нива предсказват намален брой на яйцеклетките, преждевременна яйчникова недостатъчност или настъпване на менопауза. Допълнително се изследват и нивата на хормоните на щитовидната жлеза и инсулиновата резистентност.
  3. Инфекциозни причинители – наличието на възпаление на половите органи може да бъде причина за безплодие (например може да доведе до запушване на маточните тръби). Затова се провеждат редица изследвания за определяне наличието на такова, като например микробиологична посявка и ДНК изследване на влагалищен или цервикален секрет. Водещ причинител на безплодие е хламидията. Това е бактерия, която се предава по полов път. При инфекция от хламидия се повишават нивата на определени антитела в кръвта и това може да се докаже посредством кръвни изследвания.
  4. Изследване на антитела – възможно е да се образуват антитела от нашата имунна система, които атакуват собствените ни репродуктивни органи и полови клетки (яйцеклетки и сперматозоиди). При жените най-често се изследват наличието на антиовариални и антиспермални антитела. Антиовариалните антитела имат отрицателен ефект върху качеството на яйцеклетките и развитието на плода. Също така възпрепятстват правилната овулация. Антиспермалните антитела при жената се секретират в женското влагалище и убиват сперматозоидите.
  5. Цветна снимка – при необходимост се извършва, за да се установи състоянието на маточните тръби и тяхната проходимост. Визуализират се и маточната кухина и отчасти цервикалния канал. Изследването представлява рентгенова снимка, направена с помощта на контрастно вещество.

 

Кои са основните изследвания при мъжа?

  1. Спермограма – дава информация за качеството на семенната течност. Най-важните показатели са обем на еякулата, морфология (колко от тях са с правилна форма), подвижност, концентрация (количество сперматозоиди в един милилитър) и общ брой на сперматозоидите.
  2. Микробиологична посявка на еякулат за изследване на инфекциозни причинители и кръвен тест за хламидия.
  3. ДНК фрагментация на сперматозоидите – допълва информацията от спермограмата. Сперматозоидите с фрагментирана (увредена) ДНК имат ниска оплодителна способност. Посредством техники могат да се отстранят сперматозоидите с фрагментирана ДНК и да се подберат тези с най-добри характеристики.
  4. Хормонални изследвания – както на половите хормони, така и на хормоните на щитовидната жлеза.
  5. Консултация с уролог

Какво следва?

След провеждането на всички необходими изследвания, специалистът е в състояние да се ориентира за проблема или за липсата на такъв. В зависимост от резултатите, предлага по-нататъшен план за действие. Той може да бъде:

  • Планиране на бременност по естествен път, но с терапия на единия или и на двамата партньори при наличие на установен проблем
  • Планиране на бременност по естествен път, но със стимулация на жената – стимулира се функцията на яйчниците посредством хормонални медикаменти

 

Ако при двата варианта няма резултат за не повече от 5-6 месеца, се предприема следващата стъпка – асистирана репродукция. Тя включва няколко техники:

  • Планиране на бременност чрез асистирана репродукция – интраутеринна инсеминация. В случая семенната течност чрез специални техники се обогатява, концентрира и инжектира директно в матката на жената.
  • Планиране на бременност чрез асистирана репродукция – ин витро процедура. Представлява изкуствено оплождане на яйцеклетката в лабораторни условия. След това получените ембриони се връщат в матката. Повече за ин витро процедурата може да прочетете в нашия блог.
  • Планиране на бременност чрез асистирана репродукция – посредством донорски яйцеклетки и/или сперматозоиди. Когато жените нямат годни яйцеклетки за оплождане, единственият им шанс да реализират мечтата си да забременеят е да им бъде дарена яйцеклетка, която да бъде оплодена ин витро от сперматозоиди на партньора. Обратно, в някои случаи се използват донори на сперма.

 

 

Препоръчително е да не отлагате консултациите със специалист по репродуктивна медицина. Най-удачно е да посетите медицински център за репродуктивни проблеми, където тези специалисти са събрани на едно място. Това ще подобри координацията между отделните лекари, за да се получи цялостна картина за състоянието на репродуктивното Ви здраве. Изследванията  трябва да се правят успоредно и двамата партньори, което отнема време. Важно е, когато правите опити за забременяване, да приемате правилните витамини и добавки. Това може да подобри вашата плодовитост и да намали риска от проблемна бременност.

Share